5.08.2024 г., 12:34 ч.  

Два века нежност 

  Поезия
115 4 7

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ

 

… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,

понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,

и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,

нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари,

бедняк последен, тъй ще си умра – и този свят за мене ще забрави –

 

колчанът ми със пачите пера ще го пилейне в птичите дъбрави,

ще има да се чудят дълго в МОН за Нобел ли съм, или съм за Букър,

пък аз ще бъда просто син балон! – и ще летя, доде не съм се спукал,

все някой ден и аз ще пукна: – Пук! – защото краят следва неизбежно.

Край вас два века вече дишам тук – търкулнато кълбенце топла нежност.

 

3 август 2024 г.

гр. София, 21, 45 ч.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??