ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари,
бедняк последен, тъй ще си умра – и този свят за мене ще забрави –
колчанът ми със пачите пера ще го пилейне в птичите дъбрави,
ще има да се чудят дълго в МОН за Нобел ли съм, или съм за Букър,
пък аз ще бъда просто син балон! – и ще летя, доде не съм се спукал,
все някой ден и аз ще пукна: – Пук! – защото краят следва неизбежно.
Край вас два века вече дишам тук – търкулнато кълбенце топла нежност.
3 август 2024 г. ...