20.03.2020 г., 18:30 ч.

Двадесети март 

  Поезия » Пейзажна
1378 3 0
А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва.
Тя си остава нашата принцеса.
Душите ни са нейни. Тя ги грабва
и питаме я радостно:" Къде са
тревите, птиците и ветровете,
възторга, порива и песента?"
Тя ни закичва мислите със цвете
и става някак по-красив света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??