на тати
Ти винаги си мечтал животът ми
да бъде чудна приказка...
Нали съм твоята принцеса...
Той иска да направи призката вечна...
И буди щастието ми с целувка...
За тебе аз съм роза красива
и достоен за мен сърцето ти не вижда.
За него аз съм сладка къпина,
но от бодлите той не се страхува.
За тебе аз ще си остана малка -
панделки, румени бузки, усмивка.
А той ще ме помни изкусителна
като на първата ни среща.
За тебе - единствената дъщеря.
За него - последната любима.
И ревността тук е излишна,
сърцето ми побира обич и любов за двама...
© Таня Атанасова Всички права запазени