Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.
Пропада, докосне ли хладния ден
във делва, родила звездите.
Мога да бъда вечно разсеяна,
но то събира, набира... поличба...
Ще видиш най-силния чуден човек,
след като всичко красиво погине,
Съчки ще простенат - учтиви пелтеци,
забягнали в слънчева рима...
Може би този вариант на някои ще хареса повече... а може би не :), но все пак пускам и двата.
Един пламък танцува из мен и гладно облизва езиче.
Как се прозява в прозрачния дим... чудно, дали го обичам?
Пропада, докосне ли хладния ден във делва, родила звездите.
Мога да бъда вечно разсеяна, но то ми събира поличби
и срещи с най-силния чуден човек, макар че всичко красиво погива.
Но съчките простенват - учтиви пелтеци... Забягнали в слънчева рима...
© Йоана Всички права запазени
Благодаря!