ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
22.11.2007 г., 18:34 ч.

Двамата монаси 

  Поезия » Философска
1460 1 17

Двамата монаси

 

древна източна притча

 

Двама монаси в планината вървели,

на брега на реката се спрели...

Виждат, млада девойка да чака,

нямало брод за оттатък.

 

Единият бързо на помощ притичал,

с жената оттатък преминал.

Оставил я кротко на другия бряг

и с брат си продължили нататък...

 

Но спътникът негов мълчал унизен,

не обелил ни дума през целия ден.

Чак на смрачаване рекъл му той:

"Защо се направи днес на герой?

 

Нима си забравил какво повелява

нашето знание за светската слава!

Избягвай жената, стой надалече,

а ти на ръце я пренесе, човече!"

 

"Така е, аз й помогнах да мине

и толкова само! Тя си замина...

Но твойта душица е вече заета,

ТИ ОЩЕ Я НОСИШ В СЪРЦЕТО!!!"

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??