Един клавиш, след него друг,
потъват под безшумни пръсти.
От тишината пада звук,
ръми на капки млечно гъсти.
Отеква стъпка, после пак,
оглеждат се и ме намират.
Два стиха сплитат светъл знак
и страховете в мен умират.
Изтръпнал косъм, после друг,
по кожата ми се изправят.
И всяка пора е капчук,
и всеки нерв дъжда улавя. ...