30.12.2020 г., 17:18 ч.

Две хиляди и двадесета 

  Поезия
234 1 0

Аз ще те изпратя с благодарност,

че бе към мене благосклонна, 
ала ти не си придавай важност, 
защото хората не искат да те помнят.

 

Навярно ти не си виновна, 
и всичко е някаква случайност, 
ала следата ти е толкова огромна, 
че ме плаши до безкрайност. 

 

Ще си тръгнеш без аплодисменти
и с толкова горчилка на гърба...! 
Времето записа свойте аргументи
и запомни те без добро света. 

 

Върви, вземи със себе си и злото. 
Дано и никой вече не тъжи! 
Изпрати по Новата доброто
и нека Бог да ни благослови! 

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??