ИнаКалина
528 11545
10.12.2024 г., 19:19 ч.  

Две прашинки любов, а не спрях да апчихам 

  Поезия
217 6 20

С две прашинки любов залепен е денят,

тъмнината отвънка е бяла,

сто снежинки по клоните тихичко спят,

а луната зад хълма избяга...

 

... Не пресмятам живота, той сам се дели́,

слага плюс вместо кръст и изважда,

имам още несвършени много бели́

и сълзи́, и усмивки, и жажда!

Да простя за какво, на кого и кога –

няма време за прози и драми,

има време – ще гледаме дълго снега,

там където накрая сме равни

и си казваме: „Здрасти, сега съм обут,

не ми пречи, че ти съществуваш...“,

и държат се нормално и болен, и луд,

и разбират, че всичко си струва.

О, прости ми, прости ми, че хич не тежиш

и празнувам ти всяка несгода,

и не страдам от думи, куршуми, лъжи...,

аз така си се уча – до голо,

и какво от това, че любов е била

и боли от отнетото, ние сме да́ли,

но откраднеш ли новите ми очила,

ще те ритна, животе, че ставаш банален...

 

... С чифт ботуши най-смешното лято дойде

и звъни на вратата ми, идвам де, ... тихо.

От снежинките зимата слънце преде,

... две прашинки любов, а не спрях да апчихам!

 

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

За грешката и прошката »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??