Ч Р Д

                       ДВЕ САМОТНИ СВЕЩИ

                Във утрото на тоз Белязан ден,

                там някъде далеч, далеч от мен,

                дочух от Изгрева, като насън,

                от Ехото Камбанен звън...

               Дочух Букет от звуци на Камбана,

               изпълнени с изящен вкус на Екибана.

               И влязох в Храма на Сърцето...

              В Него запалих две самотни свещи.

              Едната бе за Твое Здраве Зов,

              а втората запалих в Памет

                                 на изпепелената Любов...

             Защо ли Господ е дарил

                            Човека със Сърце и Разум?

             Та да се хабят и двете

                            в безкраен спор

                                                     през вековете?

             Щом в края на Живота иде време

                                                       да се разбере:

             Разумът забрави ли Сърцето,

                                                       Човекът мре...