Две в едно за живота

14.02.2014 г., 21:05 ч.

Поезия » Философска

713 0 0

С безсмъртието ни дели ограда,

пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.

И корабът потегля много бавно
към дъното, наречено безсмислие.
Забравихме кое е главното,
понеже е лъжовна всяка истина.

Абсурдът е положен в корена,
на който са откършили стъблото.
Ако светът беше безкористен,
дали щеше да го има живота.

...

Животът е единствената дреха,
прикрила голотата на смъртта.
Спокойно се разхожда днес човека
със тази своя риза по света.

Децата са високи до небето
и вече няма време за започване.
По дрехите на синовете ни
животът шие нови копчета.

А ето, че със теб сме влюбени
в миражите, които не докоснахме.
Остана ли ни нещичко да губим
или, когато нямаме - е по-просто.

Юлия - 8.02.2014*

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.