Роден съм във града на вечността
и морски вятър вее ми косите.
По пясъка вървя с усмивка аз
и детската мечта да спра вълните.
Една мечта на края на брега -
да хвана бързо щастието мое.
И с теб, море, това да споделя,
защото ти, море, за мен си свят достоен.
Ти, море – тъй нежно!
Ти, море – безбрежно!
С теб, море, пораснах и играх.
С теб, море, ще остарея аз.
Годините ми ти ще надживееш
и ще прегръщаш други като мен.
И с морските вълни ще разпилееш
дворецът мой от детския ми ден!
И пак събираш други като мен.
И те строят дворец от мокър пясък.
И ти, море, прегръщаш ги във плен
с отронена от мен сълза и морски блясък.
© Краси Янев Всички права запазени