Ще пропътувам необятните простори
и ще захвърля с вдъхновение тъгата,
за да не може да ме хване тя за гърлото,
в свят поетичен ще избягам, непонятен.
Да се преборвам с непокорни кръгозори
там, дръзнали на бурята да са приятели
и не видяли сиянието на взора ми,
и колко обич пазвата ми е прибрала.
И заиграла се - дали е краят, или е началото,
на свят, пресъхнал от молитва и жадуване,
ще се завръщам може би от жал в реалното,
до следващото мое отпътуване...