10.08.2010 г., 12:30 ч.

Двубой 

  Поезия » Философска
524 0 5

Ще пропътувам необятните простори

и ще захвърля с вдъхновение тъгата,

за да не може да ме хване тя за гърлото,

в свят поетичен ще избягам, непонятен.

 

Да се преборвам с непокорни кръгозори

там, дръзнали на бурята да са приятели

и не видяли сиянието на взора ми,

и колко обич пазвата ми е прибрала.

 

И заиграла се - дали е краят, или е началото,

на свят, пресъхнал от молитва и жадуване,

ще се завръщам може би от жал в реалното,

до следващото мое отпътуване...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И заиграла се - дали е краят, или е началото,

    на свят, пресъхнал от молитва и жадуване,

    ще се завръщам може би от жал в реалното,

    до следващото мое отпътуване..."

    ...Където на Другата земя ме чака
    душата ми -дете останало само
    и топлото спокойствие на прошката,
    с която началото и края са едно...
  • Благодаря много!!
  • Точно такъв стих ми трябваше тази вечер радвам се, че прочетох!
  • отпътуване... завръщане... всъщност пътуваме към себе си

    Поздрав!
  • Хубаво е!Поздрав!
Предложения
: ??:??