ДЯКОНЪТ
Свещ запали пред олтара
Господен, там, гдето винаги бди
Майката Божия, Света Богородица,
И още тъй много светии...
Извикай сълзите, страдалецо - брате,
падни на колене, глава преклони
и с глухо ридание, в горест потънал,
ти прошка от тях измоли...
Че носиш вековна, жестока обида,
която не можеш прости.
На края на София в зимния вторник
на февруарския ден деветнайсти
бесилка отне ти, веднъж и завинаги,
Левски - а той беше Ангел!
Бесило проклето не може да грабне
сияйния образ от твойто сърце,
защото неземна, чутовна е силата,
която от Дякона взе...
Свещ запали и с подранило кокиче
смирено ликът обкичи.
Синият поглед на Левски ще блика
в милион детски невинни и чисти очи
© Хрис Всички права запазени