От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия
във чашата с вино́ ми бе налята.
И пак можа тъй ловко да я скриеш
за мое наказание несвято.
От твойта низост глътка ще отпия
и ще запомня нейната горчилка,
дори докрай поло́мен ще разкрия,
как ме докара до последна спирка.