Много е мрачно, навън и в ума ми, само глас, един кадифен звън разсейва тъмнината...
В поля заблатени
блещука пролетна свещ,
светлина плаха и тиха,
потиснат зноен копнеж.
Стъпка по стъпка,
през торфища мрачни
цъфти розова пъпка,
в одежди фини и златни.
Ето ме идвам отново
на прага на светите земи,
дяволът гледа ме строго ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация