Дъга
След дъжда слънцето изгря.
Дъга от облаците се подаде тя!
Весела, но самотна беше!
И все пак всички радваше!
След миг избледня и зачезна!
Къде беше вече дъгата нежна?
Да зарадва отново света!
Да развесели децата!
После пак заваля!
Слънцето изчезна, дойде нощта!
Със своите звезди светна тя!
Но те бяха грозни пред веселата дъга!
На сутринта... ,,Ето я!”
Да, беше там чудната дъга!
Със своите ,весели, седем ярки цвята!
© Мариела Всички права запазени
Пусть всегда будет небо!
Пусть всегда будет мама!
Пусть всегда буду я!"