16.06.2012 г., 16:13 ч.
Дъга
593
0
0
Дъга
Някак е самотно там,
където глъчка имаше преди.
Споменът изглежда ням
и упорито си мълчи.
Назад е пусто, скучно и безсмислено,
а не може ли да е по-ярко от това описано?
По-пъстро и безкрайно смешно,
завладяващо и адски интересно.
Остава сивото назад,
дъгата чака с трепет своята изява.
С възхита ахва всеки мъничък човек, ...
Някак е самотно там,
където глъчка имаше преди.
Споменът изглежда ням
и упорито си мълчи.
Назад е пусто, скучно и безсмислено,
а не може ли да е по-ярко от това описано?
По-пъстро и безкрайно смешно,
завладяващо и адски интересно.
Остава сивото назад,
дъгата чака с трепет своята изява.
С възхита ахва всеки мъничък човек, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мирена Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
