Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?!
Мила обвивка има сякаш, нали?!
Нали така?! Защо мълчиш?
Кажи ''Така е...'' и да се знае.
Глух за мойте думи си
някой е изтръгнал душата си.
Малки парчета по пода се търкалят,
а часовниците тракат ли, тракат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация