26.07.2014 г., 14:45 ч.

Дъга 

  Поезия » Любовна
551 0 0
Дъга
Белите качулки на дъжда
глави са свели срамежливо,
преструвам се под тях, че си тъжа,
а сърцето ми подскача живо.
В локвите разтваря се тъга
в някакво очакване за нежност,
сигурен съм вече – след дъжда
дъга ще ширне своята безбрежност.
Капките ще идат във пръстта,
моите обувките ще са мокри,
бяла, по лицето ми, страстта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Предложения
: ??:??