Вървях си сред локви и кал

по плочките мръсни и сиви

и на мен ми стана жал

за листата, паднали мъртви.

Вървя, мислейки за нас - 

за всяко действие и израз.

На всяка стъпка по калта

следя да не изгубя мисълта.

Мислиш ли? Не!

Аз само творя.

А сърцето ми трепне

пак да се родя. 

И чувам как сочат ме:

" - Луда е тя! "

Но вие дали знаете

моя дъх и мечта?

И чувам как звук и тишина 

сливат се заедно в едно.

И се получава тая рутина,

от която всеки му е писнало.

Но чувам звук - 

какво ли е това?

А то било мойта стъпка,

отекваща бързо тук.

И вървях сред мисли и кал,

отнесена в един друг свят.

И всеки мой дъх и печал

с реалността една е слят.