Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват
капки по асфалта.
Попресъхнали тревите
жадно ги поглъщат.
Този дъжд е весел.
По паважа есенен
щедро се разлива -
плиска се с аплодисменти.
Слънцето наднича
между тънките му струйки,
после със усмивка,
в палава дъга разцъфва.
А небето синьо, чисто,
сякаш е наплискало
с шепите лицето си –
въздух свеж разсипва.
Весела ЙОСИФОВА
Бургас, 1971 г.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени