elenabili (Елена Биларева)
298 2386
11.06.2023 г., 11:06 ч.

Дъжд 

  Поезия » Пейзажна
740 8 13

Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва
над пъстрите чадъри – жив артист.
Небето гледа. Гледа и записва.
И погледът му е прозрачно-чист.
Записва си в небесния бележник
добрите (и не чак дотам) неща.
Дъждът - добре, а аз? Къде изчезнах?
Навярно се разтворих във нощта.
Навярно се стопих от дъждовете –
от мен остана пъстра локва смях.
Небе, ти можеш да гърмиш, но и да светиш.
Ще ме разкажеш ли каквато бях?

 

Елена Биларева
06.01.2021 г.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??