Бездомни облаци се движат
по вселенското небе.
И ветрове за тях се грижат
по въздушното трасе.
Закриват слънцето с пердета-
спират всякакви лъчи.
Летят с вълшебните чержета,
а земята си мълчи.
И пълен хаоса настъпва,
щом се горе загърми.
От мъка Господ- Бог отстъпва:
дъжд започва да ръми.
Когато мъката му мине,
слънцето отпред върви.
И няма то да се размине-
в залеза ще закърви.
© Никола Апостолов Всички права запазени