Дъжд вали... вали...
Плаче ли? Не плаче, а танцува
и с мъгливите игли
по небето своя танц рисува.
Пее с ромон тих,
погалил с нежност къщите заспали,
превърнал всяка капка в стих,
стих за нощ във роза разцъфтяла.
Дъждът вали... наистина вали,
но не плаче тази нощ небето.
Не тъгува то, не го боли,
слънце в капчиците свети.
Дъжд вали... вали...
прегръща с обич жадната земя.
Вече няма да боли...
Дъжд от нежност заваля...
13.03.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Всички права запазени