yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
21.06.2021 г., 0:01 ч.

Дъждовен апостроф 

  Поезия » Друга
455 4 11

ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ

 

Така се изваля, че се продъни.

Душата ми притихва – парцалива.

Мълча. Тежи короната от тръни.

И юни равнодушен си отива.

 

Невените разпукаха среднощно.

И въздухът е станал лавандулов.

Светът не спи – подгизнал от отрова,

удавен в кал и неизбежна лудост.

 

Това ли е причината за бягство?

Не е наред вселенският сценарий.

И Бог не е пастир на свойто паство.

Обичах те. Но беше януари.

 

Не ме гадай. Напълно е излишно.

И седмицата не приключва в петък.

За сбогом тишината се разплисква –

в черешов сок по лунната пътека.

 

И всичко се е случило наужким.

По навик ще повторя глупостта си.

Спести си непотребните поуки.

Ключът към теб отдавна е ръждясал.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??