Дъждовен ден,
а аз отново съм в крайна степен озлобен.
Сам у нас, в този шибан ранен час.
С тетрадка стоя и около мене витае дима,
в него виждам цялата тази болка на света.

Дъждът там вънка ромоли
и злото в мен нанадейно се надви.
Мисли и размисли пак ми се появяват,
не съм като хората, които искат всеки ден да се изявяват.

Въпроси толкова много, но без отговор остават,
свикнал съм вече доста хора да ме предават.
Измислени звезди, кой какво ще направи, кой пак ще се прояви.
А аз обичам всичко истинско и красиво.
Животът ми е като събитие доста диво.

Но сега дъждът носи само страдание
и аз отново ще страдам за моето състояние..
Лошо деяние никога не бих извършил,
борбата в мен не затихва и все още не съм привършил...