Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
13.02.2020 г., 8:54 ч.

Дъждовна болка 

  Поезия » Друга
489 6 8

Под стряхата ми безутешно плака,
един бездомен и объркан дъжд.
Луната му - играчка счупи мрака,
пораснал се събуди изведнъж.

 

Присмива му се злобничко капчука
и всяка капка - зрънце е вина.
И плахо по прозореца ми чука,
на топло да го пусна - във съня.

 

Плачи, дъждец! Ще седна тук, на прага,
детето в мене, с тебе ще скърби.
Ще те усмихне бяла пролет, драга
и "котенцата" - в старите върби.

 

Пораснеш ли - боли! Сама го зная.
Но преходна е мократа тъга.
Ще грейне слънце златно и накрая,
дъждовна болка ще роди дъга...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??