13.02.2020 г., 8:54 ч.

Дъждовна болка 

  Поезия » Друга
547 6 8
Под стряхата ми безутешно плака,
един бездомен и объркан дъжд.
Луната му - играчка счупи мрака,
пораснал се събуди изведнъж.
Присмива му се злобничко капчука
и всяка капка - зрънце е вина.
И плахо по прозореца ми чука,
на топло да го пусна - във съня.
Плачи, дъждец! Ще седна тук, на прага,
детето в мене, с тебе ще скърби.
Ще те усмихне бяла пролет, драга
и "котенцата" - в старите върби. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??