Къде е силата ти жизнена, поете? Извън ли времето... и нямаш власт? Катериш се по покриви необуздани или изпъваш струни като истукан? Разрошваш перушини на врабчета, със благ повей, на теб привичен, препускаш ту по-мудно, ту по-лудо, пътуването е защо, защо все трудно? И цял от плът и дух си, роза кървава, и пласт след пласт ти ломиш пърхаво. С тиради страстни пътя си разчистваш, откриваш бели, розови съцветия, пробиваш гланца мрачно- черен, нощен... Мембрана тънка си, опиянена още, още... Оставяш там цигулковия глас на порива, дъждовна капка, не стекла се от покрива!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С обич!!!