Anita765 (Ани Монева)
296 11763
22.06.2019 г., 19:31 ч.

Дъждовна мрежа 

  Поезия » Друга
2093 23 24

В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.

 

Не заспа, не сънува капчук,
в тишината прозорец измисли
и извика ми: "Тука съм, тук!" –
миг преди да поиска да плисне.

 

Неразумно навярно го спрях,
от боязън в тъга да прелее,
или просто защото вървях
по намокрена още алея.

 

Той разбра, че не нося чадър,
само вятър, завързан на възел.
Ех, че дъжд! В полунощ е добър,
обеща ми, че няма да зъзна.

 

Бе за кратко. Щом светна денят,
почерняха очите му странно.
Уж събираха своя вина,
а деляха я с мене поравно.

 

Все така, примирих се с дъжда
и на капките с цялата тежест.
Бях повярвала в нощна лъжа,
че прекрачвам дъждовната мрежа.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??