Дъждовни дни любими,

вдъхновяващи пътеки.

Под ваш'та меланхолия

ухае на магнолия.

Тревите и цветята,

окъпани в роса

се взират в белотата

на тъмни небеса.

Хората се крият,

а босите крака

жадуват да усетят

хладната вода.

Капките те галят,

шепнат ти едва,

музика редят,

превръщат се в дъга.

Вятърът те роши

с буйна мекота, 

иска да изплаши

жълтите листа.

Въздухът разнася

спокойствие и хлад.

Душата се възнася

над земния разпад.