27.05.2023 г., 16:21 ч.

Дъждовно 

  Поезия » Строги форми
397 4 10
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят,
да нарисувам слънчеви лъчи,
но като вък побягнал от потеря,
светът е мокър, зъл и саможив,
настъхнало се зъби и мълчи.
— Наивна си! – вън вятърът мълви
и тихичко присяда на стобора,
полягат тихо калните треви, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??