laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22.05.2017 г., 0:43 ч.

Дъждът 

  Поезия » Друга
456 1 5

Сърцето ми разполови

дъждът с прозрачната си песен.

Шептят невинните върби,

че пролет е, а не е есен.

 

Зеленото протяга длан 

да хване всичките ми мисли.

Опитва се едвам-едвам

една тъга да се разлисти.

 

И мокра от дъжда напук

душата светва в изнемога.

Почти без звук, почти без звук

разсейва се една тревога.

 

А пролетната тишина

се стича бавно върху мене.

Тупти без есенна вина

сърцето ми разполовено.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много вярно и оригинално! Никога не можем да бъдем напълно щастливи и абсолютно нещастни. Винаги се прокрадва една тревога или една надежда, едно очакване, че нещо може да се случи, по-добро или по- лошо....
  • Красив стих, красива тъга... Поздравленив, Нина!
  • "Опитва се едвам-едвам
    една тъга да се разлисти."
    !!
  • Приглушена тъга... Усетих.
  • Хубаво е, Нина.
Предложения
: ??:??