laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
11.06.2010 г., 19:41 ч.

Дъждът 

  Поезия » Друга
382 0 2

Всеки път, когато вали,

чадъра все си забравям.

За светлите водни стрели

удобна мишена ставам.

 

Дъждът ме разстрелва сега

заради минали грешки.

Прозрачно-солена тъга

се стича по миглите тежко.

 

Със завист поглеждам встрани -

всеки чадъра си носи.

Препъват ме чужди вини

и шляпат във локвите боси.

 

Удобно чадъра за щит

използват. И гузно се крият.

Дъждът ги наказва сърдит.

Лъжи и пошлости мие.

 

Дълго със водни камшици

вятърът яростно бие.

Ято прелитащи птици

водата дъждовна пие.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не ти е нужен чадър, Нинче! Няма защо да се криеш от дъжда! Той мие не само пошлостта, лицемерието и лъжата, но и лошото настроение, тъжните мисли, освежава и дарява живот. Поздрав!
  • хареса ми
Предложения
: ??:??