29.10.2007 г., 16:23 ч.

Дъждът вали по-есенно от всякога 

  Поезия » Друга
1987 1 12
Пътя си избрах съвсем сама
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така,
че да осмислят новата посока,
а истинската бе една -
че лесно е да падна от високо...
Нахлуваше тълпата в моя храм
все гладна в недостатъчност на факти,
рушеше и си взимаше без срам
и търсеше неизмеримост необятна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Зашева Всички права запазени

Предложения
: ??:??