МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
30.08.2019 г., 7:55 ч.

Дъждът за нас сега е всичко 

  Поезия
538 3 5

Звъни дъждът прозрачен в парка,

а въздухът, зелено-плах, тръпчив,

в дърветата едва се мярка  –

развян от вятъра сребрист мотив.

 

Ветрило сбира и пилее,

лицата мокри и слепú очи,

косите дърпа и се смее,

с мехурчетата в локвите мълчи.

 

Звъни дъждът прозрачен – помни

лицето ти, и локвите, и мен,

елите в рокли тъжно скромни

и оня въздух – приказно зелен.

 

На пейка с нас седеше тихо,

не вярващ вече в нищо, примирен,

не чу пленителните стихове

в дъха на утрото край теб и мен.

 

Но лъч отнейде го докосна

и дрехата му тъмна позлати.

И оживя тревата росна,

стаила в пазвата си две следи.

 

Днес минали са сто години,

елите тръпнат сгърбени, без глас.

А той все тъй стои застинал,

все чака някого – навярно нас.

 

В душите ни – вали хронично.

Дъждът за нас сега е всичко.

 

 

12.03.2002

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Под хлад на поглед безразличен
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия
Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън ...
  574 
Дъждородно дърво
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия
/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
  885  1  6 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??