29.08.2019 г., 8:39 ч.
Под хлад на поглед безразличен
638
0
0
Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън
дали присъда не наднича.
Обичам ли те? Тънконога
и в стъклен пламък, участта ми
на дъжд обръща всички сенки
и спътник верен на скръбта ми
е вечната ми пролет – в ленти
от чувства – осови пиянства ...
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън
дали присъда не наднича.
Обичам ли те? Тънконога
и в стъклен пламък, участта ми
на дъжд обръща всички сенки
и спътник верен на скръбта ми
е вечната ми пролет – в ленти
от чувства – осови пиянства ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Димитрова Всички права запазени
Кафето с лед не иска друго,
освен да се вълнува лудо
в горещо темпо на фламенко
с лъжичка бляскава под сенки
на порцеланови дървета ...
освен да се вълнува лудо
в горещо темпо на фламенко
с лъжичка бляскава под сенки
на порцеланови дървета ...
566
2
1
Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
600
3
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
