Със смисъл, разложен по целия спектър,
останал невидим дълбоко у хората,
отреждам по роля различна на всеки –
не ми е присъщо напразно говорене.
Разплитам на нишки най-скъпите чувства,
затягам сърцето си с възли от истини.
Допусна ли някой, за мене си струва
в плътта ми, до болка да бъде изписано.
Претеглям с везната "обичам" и "искам",
не казвам с учтивост на всички "приятели".
Да чувам на думите скрития смисъл,
дали ми е дарба? Или е проклятие...