25.09.2010 г., 19:59 ч.
Дървото
Дървото
Не знаеше, че някой ден
светкавица ще го запали;
че всяко нещо е с предел
и дръзките най-първи падат.
Над всички в старата гора,
прободе облаците даже.
И не видя, и не разбра
как мълнията го наказа:
прониза го – от връх до корен.
Сега гори. И страшно свети.
И пламъците непокорни
са сякаш стълба. До небето...
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех!
-
За мен беше важно да чуя твоята дума.
Благодаря, Ивайло! -
Стихото е с мото от мое произведение, но звучи и самостойно, Ели. Звучи и монолитно. Талантливо. Искрено. А високите оценки на творците, посетили твоята страница, го доказват. Барона
-
Здравейте, Галена, Петя и Галина! Със закъснение ви благодаря за компетентните, оценъчни и щедри
мнения под този стих. Едва сега видях.
Аз дълбоко съпреживявам поезията на Ивайло Терзийски и пиша по негови мотиви.
Вашата искрена подкрепа ме окуражава да покажа тук и други подобни мои творби.
Светли и топли дни ви пожелавам!
-
!!!
-
Браво, талантливо момиче! Много оригинална отпратка към стихотворението на Барона - помня го това стихотворение - твоето доразвива един от смисловите моменти - оригинално, с нова гледна точка, със сръчно и красиво слово.
Удоволствие за мен! -
...както и твоята мъдрост - и в стих, и в коментар се проявява.
Привет, Жарава! -
Усмихнат поздрав за теб, Таня!
-
Невероятница си ти!!!
-
Коментар-мълния, Мариян! Благодаря!
Недоразумение беше, Искра. Понеже съм имала неприятности...
забравено е. Усмхвам ти се
Дълго ще остана под тази сенчица, Ивайло...
-
насенчицаподдървотоотновоЕли...Ив
-
Ели, видях просто ми стана весело на съвпадението от моя страна.Стиха ти е много силен!Повторни поздрави!!!Вчера се върнах бях извън града и не те бях чела.
-
Радостни емоции ви пожелавам, Радко и Веселка!
-
Харесвам съчетанието на лекотата и силата в стиховете ти!!!
Поздрави и от мен!!! -
Силно и впечатляващо!
-
Защо "И ти ли", Искра?
Моят стих е с един ден по-стар от твоя.
Ех... -
А и ти ли за дърво?Много хубаво!!!
-
Достатъчно ми казваш, Валя. Благодаря.
А чувствата ни са взаимни...
Поздрав и от мен! -
Какво да кажа Елица,ти пишеш прекрасно и винаги ми е приятно да те чета!!!
Поздрави!!! -
Благодаря за професионалното мнение, Ивайло!
И на вас, Водолея, Борко, Ани и Вилдан - за разбирането и милите думи!
Хубав ден и успешна седмица - на всички! -
Чудесно е, Ели!
-
...да пишеш по стихове, като в основата на своята творба имаш отпратки към стихотворение на друг автор, не е лека работа, приятели. Винаги съм се възхищавал на Елица за майсторството и при овладяването на тези форми: хем да не се прилепи много близо до текста, хем да подчини повечето от претвореното към първоначалния авторов замисъл. Но всичко това поднесено с една деликатност и поетичен инструментариум, за които може само да се завижда. Поздравления, Поете, Ели.
-
Ели, в цялата ти поезия има много човещина и доброта и мисля,че това е основното, това прави поезията различна от всичко друго - въздействието и чрез посланията...
-
Поне навред ще видят заревото!
-
Подтектът е страхотен! Поздрав и от мен!
-
Благодаря, Сашо.
Но да спрем дотук. Неволно дадох такава насока на разговора.
Съжалявам... -
Напълно прав е Арихо, Елица!
За кой ли път трябва да повторя, че ти имаш дарба!
Пишеш кратко и ясно, с малко думи казваш много неща.
Твоите стихове са пропити с много чувства и емоции
и проникваш до сърцата на читателите!
А знаеш много добре, че броят на посещенията,
както и този на коментарите не е показател
за качество на поезията на даден автор!
Някои просто търсят зрелища!
Не се подценявай, Елица!
Не считай твоя стил за старомоден.
Той е своеобразен и има силно въздействие!
Освен това твоите стихове са наситени с много добродетели
и имат възпитаващ ефект.
Бъди себе си!
-
Не е принизяване, а реална самооценка, Арихо.
----
Здравей, Таня! -
... и нека да гори...!
Ели* -
Моята дързст да съпоставя перото си с това - на Ивайло Терзийски ме притесняваше, Приятели.
Но вашите утвърдителни оценки ме окуражават, за което съм ви безкрайно благодарна.
Аз също ви чета с интерес и удоволствие.
Пжелавам ви най-хубавата есен!
-
"Самотно дърво на хълма",красива работа!
-
Палиш пожари, макар и... Водица!
Радвам се, когато минавам през твоята поетична страница!
Удоволствието е мое!
Привет! -
Много идеен стих! Поздрави!
-
Аплодирам теб като автор, Елице, а Ивайло като вдъхновител!
Кратките стихотворни форми са твое амплоа и поетичен връх! -
За мен, въздействието на един стих е основен показател за неговата стойност. Писала съм по мотиви и на други поети тук.
Доволна съм от начина, по който възприемате идейното съдържание на творбата ми, Приятели.
Благодаря ви - с пожелание за щастливи есенни дни!
-
Високо, до Небето,
издигаше се то, Дървото.
Усещаше се някак си самотно,
но със величие и гордост.
Под него другите на сянка
се бяха свили с наведени глави.
И сякаш се страхуваха
от силен вятър и огнени стрели.
А То, подслон им бе, закрила,
не скланяше пред трудности глава.
Не се страхува Любовта,
щом истинска е Тя.
Хубав стих за величието и гордостта!
А може да се каже и за силата на Любовта!
Бурите раняват "високите" хора и смели сърца,
но силните духом усещат невероятна красота!
Поздрави, Ели!
-
Изразителна поанта!
Поздрав, Ели! -
Ееее, браво, Водице!
-
Голям вдъхновител е Терзийски
Заредена емоционално, като гръм,изпепеляваща !
Присъединявам се към коментара на Плами, като мога да допълня - и самотните насред полето !
-
"Мълниите повалят високите дървета"
-
Харесах!
-
Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
