koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
7.12.2016 г., 7:54 ч.

Дървото 

  Поезия » Друга
250 0 5

Изсякоха я брадвите гората...

Природата се сякаш натъжи.

На дънера напука се кората-

над него брадвата тежи.

 

И тази брадва в дънера забита,

забравена от гузния каприз,

от дръжката й още неразбита

разлисти се отново млад филиз.

 

И във дърво саплъкът се превръща.

Дървото пък рои се във гора.

Живота пак към корена се връща,

за да надене новата кора.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели! Бъдете здрави и с много вдъхновения за творчество!
    Поздрави!!!
  • Настръхнах!Много ми хареса!
  • Много малко му трябва на живота да продължи. Понякога и една сламка. стига. Харесах!
  • от дръжката й още неразбита
    разлисти се отново млад филиз....
    Много хубаво казано, има надежда в стихото ти, и тъга. Поздрави от мен!!!
  • "И във дърво саплъкът се превръща.
    Дървото пък рои се във гора.
    Живота пак към корена се връща,
    за да надене новата кора."
    Много си прав, Никола! Поздрави!
Предложения
: ??:??