Корените рязаха, мачкаха листата,
с ножове-думи, стъргаха кората.
На огън сквернословен дадоха стеблата
и криеха за мястото, да забравят времената.
Доволни седнали секачите на Свободата,
спокойни, че на век ще дреме там гората,
не видели издънка малка във земята,
с листенце злачно, как расте към Светлината.
© Хари Спасов Всички права запазени