Е какво пък, ще отида, ще седна
на някоя маса от края
и ще гледам със поглед размекнат
как се смее светът до премала.
Нямам смях и не знам да се смея
като онази ефектна блондинка,
на планетата Смях тя живее,
не пропуска банкет, нито снимка.
Ще помоля госпожица Смях
да ми сипе коктейл от трапчинки,
с малко повече дързост на прах
ще разбия леда на снежинки.
А после ще се преместя и седна
на най-шумната маса в средата
и ще ям докато ми преседне
от баклавичките на суетата.
Ориг!
© Ивон Всички права запазени