Няма да се давам на тъгата
и римите си няма да пилея,
изплезвам ѝ се щуро във сурата,
а после заминавам да дивея.
И няма да се давам на сълзите,
ще ги избърша с опакото на ръкава,
и нека си скърбят за младините,
а аз със чаша вино... ще забравя.
А няма и за болката да плача,
на страховете няма да се дам,
на покер ще играя пак със здрача,
а после за мезе ще го изям.
посветено
© Неземна Всички права запазени