Подтикнат от всеобщата неволя,
лирата ми тъй смърди.
Наоколо е пълно с хора,
а животински се отнасяме, уви.
Покажа ли се вънка, гледам -
болест, мор, съдби, проблем...
Погледна ли живота хладен,
болка силна поражда се у мен!
Живеем в пълно недоверие,
живеем в пълна самота.
Търсим вечност и спасение...
Спасение? От кой ли?!? До кога?