* * *

3.05.2012 г., 0:02 ч.

Поезия » Бели стихове

725 0 0

Някъде изгуби се онуй дете -

наивно и радостно което бе...

Някъде по пътя то умря -

превърна се, то, в зряла жена....

Жена, изгубила вяра в любовта,

жена, обгърната от болка и тъга.

Ах, как копнея пак да се роди,

да ме накара да погледна живота с други очи,

ах, как копнея пак да се роди,

мечтите мои пак да съживи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.