Небеса просветнаха,
въздишка плахо се отрони
в пулсиращите сенки на нощта,
последен лъч с усмивка мислите прогони
в проправена от нежност тишина.
В покой потънаха очи далечни,
отрекли и вината, и греха,
докоснали се до очаквана, но непозната вечност,
понесли себе си отвъд страха.
Преплетени души от мрака се издигнаха,
разперили крила от топлина,
в молитвена клада за време те впиха се, ...