20.08.2009 г., 16:28 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
697 0 7

 

 

 

                                                                   Напукана земята стене,

                                                                   като нестинарка, престъпила

                                                                   в отвъдното.

                                                                   Пресъхналите буци пръст

                                                                   отварят рани

                                                                   от безмилост.

                                                                   Сетива се лутат в

                                                                   тъмната безгрижност.

                                                                   Очи в бодлива тел.

                                                                   Изтръпнали ръцете ровят

                                                                   вкаменени буци.

                                                                   Там някъде нечуто ехо

                                                                   повтаря -

                                                                   не сме от пръст.

                                                                   И после пак, и пак...

                                                          

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??