15.09.2014 г., 7:56 ч.

****** 

  Поезия » Друга
413 0 6

******

притежавам

няколко хиляди

меланхолии

и нали съм си вещица

сам-сама

ги превърнах в скала

щом застана отгоре ѝ

не гадая

какво ще е утре

човешкото време

и не питам небето

кога ще умра


тегля чертата

превръщам я в зид

и засявам зад него

своите си дела

те се грижат за мен

безусловно

не гадаят какво ще е утре

човешкото време

и не питат небето

кога ще умра

 

 







© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??