Казваш, че отиваш надалече.
Че животът те зове.
Или пък някой строен италианец.
А душите си скитат изгубени,
катерят върхове, дълбаят тунели.
А може би пируват,
обсъждат нашите животи
и нашите съдби плетат
Колко патетично -
точно те решават какъв да е светът.
© Димитър Всички права запазени