Само миг
и всичко тук изчезва –
превръща се от пепел
във мъгла и дим.
Агонизиращ пясъкът се слива
с едно море потънало в печал.
Последва бис
И пак кънти морето,
под моята мансарда във нощта.
Една персона
някъде се смее,
не чувстваща голямата беда.
Нима това е ексцентричност хора,
че идва вече краят на света?!!
Кой узорпира цялата планета?!
И чувствата ни
и самите нас?
Но вразумете се!
Това не е парадоксално –
един реванш ни дават!
Боже Господи,
Един!
И ние трябва да спечелим
този път играта!
Нима е нужна ретроспекция сега?!
Хуманността ни липсва днес.
Но множество меланхолици,
аутсайдери и рабулисти
лавиращи така изкусно всеки път,
така ни пречат хора,
разберете!
Сега любов ни трябва,
капка разум,
за да спечелим тоз единствен и последен
наш реванш!
© Нели Р Всички права запазени