В миг свещен
се отваря небето
и звездичка-душа
на Земята слиза
за да може да люби и учи,
броеница от обич да ниже.
Колко малко ни е времето тука,
колко много са нашите грешки.
Колко молим се за сполука
и не се – за душите човешки.
© Людмила Игнатова Всички права запазени